"Ролева смяна", емаскулинизация и хетеросексуалност при мъжете-sissies.

За разлика от търсещите комерсиална доминация, плащащи sissies, които търсят временно облекчаване от отегчаваща роля на патриархални, властващи мъжкари, при "действително", неподправено нуждаещите се от доминация мъже мотивацията да търсят властна, доминираща партньорка произлиза от вътрешна душевна и емоционална потребност. Действителните подчинени са искрени в ролята, която изпълняват и считат за привилегия да бъдат първи и най-важни партньори на "господарката" си. Поради това е и малко вероятно подчиненият мъж да има силно желание да изневерява на партньорката си. Неговото подчинено положение обикновено се манифестира като едновременно естествена психосоциална нагласа, както и като силно любовно желание да изпълнява нейните прищевки и желания за доминация. Това е пример за типична ролева смяна и отстъпления от класическия патриархален модел. Но дори така, жените в западните общества отдавна притежават контрола над техните мъжки половинки, особено по въпросите на сексуалността. Така че "екстремността" на фетишистките прояви, включващи лишаването от мъжественост са просто театрална вариация на нещо, което отдавна съществува, но не се признава на глас. Разликата тук се състои в това, че при "действителните" отношения на доминация и подчинение на доминираща жена над покорен мъж е налице явното, произнесено на глас и неприкрито демонстрирано доминиране на "властната" жена над нейния покорен партньор (роб, партньор, съпруг), желаещ да обслужва в буквален смисъл нуждите й и потребностите й, със всички последици от едно такова поведение. Да отбележим, че "ролевата смяна" рядко се демонстрира на обществени места. Но се среща доста често във фетишистките среди и места на събирания на фетишисти - клубове, и т. н. , където този тип прояви могат да бъдат приети без резерви от останалите в общността.

Оскърбителното доминантно отношение на жени към мъже е нещо обикновено във всички сфери на живота. Във фетишисткия свят подобна жена би била наречена "садист". Но искреното, неподправеното, НЕ-оскърбителното, зряло доминантно женско поведение е основното, на което бих искала да обърна внимание в следващите редове. Не говорим толкова за жени, които се забавляват като бият безжалостно техните "мъжки" подчинени или прилагат електрошокове към гениталиите им... В фетишистката общност на подчинение и заповеди няма неща, които да не екстремни... По-често доминиращата жена умее да се самоконтролира, може да бъде авторитарна или гневна, ако се наложи, но не злоупотребява с дадената й власт.
Нейният роб е подложен на различни унижения, имащи за цел да демонстрира пълното си покорство. Такива са фетишисткото преклонение пред обувки, ботуши на господарката, тяхното поддържане в чист и безупречен вид, дори с цената на излизване на нечистотии по подметките на обувките на жената. Робът също може да бъде принуден да лежи в краката на стопанката си, да бъде принуден да демонстрира най-незащитимите си и болезнени части от тялото и да бъде готов да приеме нейното наказание безропотно. Може да са му предписани цяла система от правила на поведение и задължения в домакинската работа. Обслужването на доминиращата партньорка обикновено става в дамско бельо - носенето на дамски гащички е почти задължителен атрибут в това отношение. Унижението е просто част от програмата, в която подчиненият "мъжки" уверява и препотвърждава своята тотална подчиненост.
Искрените домини са отегчени от "ултра"-еднообразието и тираничността на патриархалната парадигма. Те искат да бъдат "кучки", държащи сами контрола в свои ръце. Те не желаят двусмислие, извъртане... Те не искат мошеничество, никакво полу- подчинение. Ролята на властницата и нейния роб трябва да бъдат ясно разграничени. Те са напълно убедени, че патриархалното превъзходство е блъф. Матриархалната тирания също би била не по-малко глупава, но двамата партньори съвместяват и допълват страните си, характерите си - доминиращия женски и подчинения мъжки. Доминиращата жена притежава правото да взема решения върху всички възможни въпроси - от въпросите на сексуалността до финансовите въпроси на партньорите, включително и тези, отнасящи се до разпореждането с парите и имуществото на подчинения мъжки. Сексуалната арена е нейният театър. Подчиненият й мъжки е само "поддържащ актьор" и не се препоръчва самостоятелната му изява, без изричното разрешение на доминиращата партньорка. Той също е отегчен от ролята си на всеотговорен мъжки и от престорените усилия да я играе, по този начин той се нуждае от Нея, на свой ред, за да бъда сведен до ролята на слуга и роб. Той е способен да изпита огромно удовлетворение, но само по пътя на себеотдаването и изпълнението на психологическите й хрумвания.
hit.bg