Хламидиоза

Урогениталната хламидиоза е заболяване, което се предава по полов път. Тя е сред малкото полови инфекции, с които можем да се заразим и по битов път: чрез обща хавлия, ползване на тоалетната чиния и т.н.

Това заболяване протича практически без симптоми – рядко могат да възникнат слаби болки при уриниране или секрети от влагалището и пикочния канал с неприятна миризма.

Въпреки това последствията от хламидиозата могат да бъдат доста сериозни.
• При жените хламидиите предизвикват възпалителни процеси в маточните тръби (водещи до тяхното срастване и до безплодие) и в коремната кухина.
• При мъжете хламидиозата също може да предизвика безплодие. Друго възможно усложнение е възпалението на простата.

Хроничната хламидиоза влияе на имунната система – от една страна я отслабва, а от друга като че ли настройва срещу нея някои тъкани на организма. При това могат да се увредят вътрешните органи, ставите и очите.

Днес хламидиозата се среща по-често отколкото така познатата в миналото гонорея. Според статистиката от това заболяване страдат от 6 до 8% от възрастното население по Земята. В половината от случаите болестта се асоциира с други инфекции, предаващи се по полов път: трихомониаза, уреаплазмоза или бактериална вагиноза.

Какво представлява хламидиозата

Точните методи на диагностика днес дадоха възможност на учените да направят важно откритие: причина за безплодие при жените и за неспособността за износването на бременността в повечето случаи е именно хламидия (Chiamydia trachomatis).

Хламидиозата и по-точно урогениталната хламидиоза се отнася към венерическите болести. Това е инфекциозна заболяване, при което хламидиите увреждат половите органи и пикочните пътища.

Освен липсата на симптоми, сложността при диагностиката и лечението на хламидиите се състои и в това, че те са различни видове. Могат да се различават само от особен вид структури по повърхността на клетката, които им помагат да се прикрепят към човешките клетки...
... от определен тип. В зависимост от това те са обозначени с латинските букви A, B, Ba, D-K, I-3.
Хламидиите I-3 например предизвикват тропическата болест – венерическа лимфогранулома, докато най-добре изучените хламидии D-K поразяват половите органи. Има и хламидии, които предизвикват трахома – сериозно заболяване на очите.

Хламидиозата се предизвиква от хламидия трахоматис D-K. Тя може да живее и активно да се размножава както в човешкия организъм, така и извън него.

Хламидиозата е едно от малкото венерически заболявания, които могат да се предават по битов път: чрез ръкостискане, съвместно ползване на чаши, лъжици, хавлии и общо долно бельо. Но най-сигурният начин за заразяване е при секс (генитален, орален или анален) с носител на хладимиите. Бременните жени трябва да бъдат особено внимателни – от тях хламидиозата може много лесно да се предаде на бъдещото дете.

Как протича заболяването

През първите 2-3 седмици след заразяването не се наблюдават никакви признаци на болестта. Човек се чувства здрав и изпълнен със сили. През това време хламидиите са вграждат в клетките на новия стопанин и се размножават. След този период на затишие при болния се появяват първите признаци на хламидиозата, но често болестта протича безсимптомно.

• Симптоми при мъжете:
- Сутрин се появяват стъкловидни секрети от пикочния канал, първата капка урина е много мътна.
- При уриниране се усеща парене и сърбеж.
- При някои мъже се появяват кръвни секрети в края на уринирането или при еякулацията.
- Болните чувстват отпадналост, телесната температура може слабо да се повиши.

• Симптоми при жените:
- Появяват се слузести секрети от влагалището, които се отличават с неприятна миризма и жълтеникав цвят.
- При уриниране се усеща парене и сърбеж.
- Появява се обща отпадналост, рядко - повишаване на температурата.

Дори без лечение след 1-2 седмици всички изброени симптоми напълно изчезват. Но не и самата хламидиоза - тя става хронична.

Хламидиите...... влияят на имунната система: те способстват за нейното отслабване и настройват срещу нея някои от тъканите на организма.

Диагностика и лечение

Признаците на хламидиозата са много неясни и затова при наличието на всякакви подозрителни секрети незабавно се обръщайте за съвет към лекар. Жените трябва да посетят гинеколог, а мъжете – уролог. От полза и на двата пола е и консултацията с дерматолог и венеролог.

За да се постави точната диагноза трябва да се установи възбудителя на инфекцията – хламидията. Обичайните намазки и посевки не са достатъчни, трябва да се направят и по-сложни изследвания: пряка имунофлуоресценция (ПИФ) и ДНК-диагностика.

Избавянето от хламидиите е по-трудно отколкото от другите вредни бактерии. Тези микроорганизми умеят да се приспособяват към лекарствата и да се “крият” от тях.

Въпреки това хламидиозата трябва да се лекува – колкото по-бързо, толкова по-добре. Антибактериалната терапия се състои от имуномодулатори, поливитамини, нормализиране на начина на живот, отказ от полов живот по време на лечението.

То задължително трябва да се провежда от всички сексуални партньори. След неговото завършване задължително се правят и контролни изследвания. Ако хламидии не се открият, изследването се повтаря след 1 месец (при жените преди менструация). Едва след това може да се говори за ефективно проведено лечение.

• Хламидиоза и бременност

Ако жената не е бременна, наличието на хламидии в нейния организъм не се проявява силно. Тяхното любимо място на обитаване е шийката на матката (по-точно лигавицата на цервикалния канал). Именно там се разполагат колониите хламидии, но не за постоянно. С този факт са свързани честите случаи, когато гинекологът взима намазка от цервикалния канал и намира в нея хламидии, а след ден при повторно изследване такива не се откриват.

• Как се проявява хламидиозата

При изостряне на инфекциозния процес оплакванията на жените в зависимост от нивото на разпространение на хламидиите...
.. могат да бъдат различни.

При наличието на хламидии в шийката на матката могат да се забележат незначителни секрети от влагалището, съпроводени с умерени болки в долната част на корема – това е характерно при местно изостряне на процеса. Ако инфекцията е разположена по-високо (в матката или тръбите), оплакванията са по-силно изразени - например може да започне някакво възпаление.

Изострянето на инфекцията е особено опасно по време на бременност, тъй като то може да доведе до

• усложнения:

- аборт;
- преждевременно изтичане на околоплодните води и преждевременно раждане;
- висока вероятност от инфектиране на плода (конюнктивит, фарингит, отит и дори пневмония).

• Диагностика

За най-информативен метод се смята изследването на кръвта за антитела (имуноглобулини) към хламидиите. При откриване на малка концентрация на тези антитела, става дума за хронично разпространение на хламидиите. При висока концентрация вече е налице изостряне на хламидийната инфекция.

Диагнозата “хламидиоза” може да се постави с помощта на два принципиално различни методи на диагностика: намазка (микроскопия) и изследване на кръвта за антитела към хламидиите (биохимичен метод). Само при наличието на висока концентрация на антитела и специфични за тази инфекция оплаквания може да се започне подходящото лечение.

Цифрите трябва да бъдат кратни, т.е. повече или по-малко от 2 пъти от предходната (IgA 1:40 и IgG 1:80). Съмнителни и отрицателни са стойностите 1:5 и по-малко.
Повишените цифри IgG показват, че процесът има хронична форма. В този случай лечение се предписва само при определени оплаквания или ако пациентът никога преди това не се е лекувал от тази инфекция.
Високите цифри IgA се срещат при остър процес (първично заразяване) или изостряне на хроничния и свидетелстват за необходимостта от незабавно лечение.

• При положителни резултати

- 100% достоверни методи за диагностика не съществуват. Често се срещат “лъжливоположителни” резултати.... и тогава се правят повторни изследвания или се използват принципно различни методи – намазка или изследване на кръвта, основаващ се на генното инженерство, (изучаване на ДНК или нейните фрагменти, като достоверността на този метод е много висока).

Поставянето на точната диагноза зависи и от качеството на оборудването в конкретната лаборатория.

Колкото по-добри са защитните сили на организма, толкова по-малка е вероятността от заразяване с хламидиоза.

Оптимален вариант е едновременното изследване на цялото семейство (всички заинтересовани лица в това число и децата). В този случай може да се определи кой член от семейството на какъв стадий се намира и по така да се контролира ефективността на лечението.

В повечето случаи възбудителите на заболяванията уреаплазмоза и микоплазмоза не се проявяват по никакъв начин и едва при изостряне на процеса предизвикват усложнение на бременността и инфектиране на плода., които са сходни с действието на хламидиите.

Препоръчително е жените, които са имали в миналото си подобни проблеми да си направят кръвни изследвания и намазка за наличие на тези три възбудителя.

Изследванията показват, че приемането на хормонални противозачатъчни таблетки намалява риска от заразяване с хламидиоза. Това се обяснява с повишените защитни свойства на слузта в шийката (намалява се нейната проницаемост за бактериите).

• При наличие на хламидиоза по време на бременност

За лечението на бременната се използват антибиотици, безвредни за плода (тези, които не минават през плацентата). Антибиотикът действа предимно на организма на майката, но в периода на лечение той променя обмяната на веществата в организма, а това влияе и на обмяната на веществата при плода.
Антибиотиците следва да се предписват за кратък период от време, за да се постигнат минимално вредни последствия.
zdrave.bg