12.08.2011 г.

BDSМ - Какво е това?




BDSM има различно значение и различно изражение при всеки отделен човек. Едни се плашат от това, други го обожават. Превода на абревиатурата BDSM Bondage-Discipline/Dominantion-Sadism-Masochism положително стряска и плаши повечето хора, но пък възхищава други. В същноста си BDSM при лесбийките се основава на доброволна връзка между доминираща партньорка и подчинена партньорка. Всяка от партньорките разбира и спазва своето място във връзката, и изражението на отношенията между партньорките може да варира от обикновена еднократна сексуална връзка до 24 часово съжителство, включващо и болка и наказания и унижения. Възможни са какви ли не варианти. Много жени имат BDSM фантазии без никога да са пристъпвали към опити да ги практикуват, а просто тези фантазии са възниквали от разни реални ситуации от ежедневието и са изчезвали. Други живеят с постоянни мисли относно различни варианти на BDSM.

Bondage & Domination (BD) Връзване и Доминиране (BD)

Dominance & Submission (DS) или на български Владение и Подчинение (DS)

Sadism & Masochism (SM) Садизъм и Мазохизъм (SM)

Нека обаче направим по-лесното, като кажем какво НЕ е BDSM:
- Не е жестокост, нито насилие.
- Не е нещо, относно хора без самоуважение, обичащи да ги третират като изтривалка.
- Не е съвременно робство или принуда или насилие над жена да прави неща против волята си и
против желанията си.
- Не е анимационно филмче, с облечени в кожа героини, размахващи камшик.
- Не е едно и също за всички жени - то е нещо много индивидуално, както е индивидуална Любовта.

В повечето интимни връзки има доминираща партньорка, и подчинена партньорка. Ролите им обикновено са размити, неясни и непризнавани от партньорките, но все пак доминиране на едната има и то се изразява по много начини. Неизбежно във връзката се появяват тези роли, и често това е един подходящ и практичен начин за двойката да раздели и определи отговорностите в ежедневието си, както според индивидуалните предпочитания така и според способностите на всяка една от тях. Обикновено едната взима решенията и определя правилата, успява да ги наложи и да убеди другата, докато другата просто я следва. И това е при обикновените връзки. 
Как стоят нещата при D/S връзките?

В доминиращо/подчинената връзка (D/S), тези роли са ясно определени и приети от двете партньорки. Те може да се ограничават само до сексуалните отношения, или във всички области на ежедневието и интимния живот... или където и да е по средата на тези две крайности. Много жени, които не биха се определили като последователки на BDSM културата, всъщност са експериментирали по един или друг начин в тази област, понякога дори и несъзнателно. Да си вържат ръцете, да си дърпат косите, да си мачкат по-грубо гърдите, или да бъдат ухапани дори, са неща правени от всяка лесбо двойка... или поне са имали такива фантазии. Често една жена може да мечтае да опита нещо подобно, но по много причини да не го споделя с партньорката си, да не изразява това свое желание или просто да се притеснява да не я помислят за "извратена", и това може да доведe до една явна непълноценност във връзката им, до неразбирателства, неудовлетвореност или нервност. В една здрава и истинска любовна връзка, сексуалните и еротични желания и фантазии на партньорките трябва да се дискутират, дори и партньорката да е много против тези фантазии. Най-малкото тя ще ги чуе и може би една част от нейното поведение ще се измести поне минимално в посоката желана от другата, дотолкова доколкото е допустимо за сексуалността й. Във всички случаи, споделяйки своите фантазии и желания - някакво движение в тази посока ще има, което си е нещо все пак.

По принцип в понятието BDSM може да се включи какво ли не... вариациите са наглед поне безкрайни. Също така няма и "правилни" и "грешни" начини за практикуване на BDSM... има само "опасни" и "безопасни".
- Някои жени обичат да пляскат шамарчета или да бъдат пляскани, да бъдат удряни с камшик или да удрят с камшик или с пръчка... а други не обичат това и го избягват....
- Някои жени обичат да връзват партньорките си, или да бъдат връзвани от тях, някои обичат да ползват белезници или вериги, да се измъчват или да бъдат измъчвани... а други не обичат това и го избягват...
- Някои жени обичат да взимат те абсолютно всяко решение, или пък другата да взима абсолютно всяко решение вместо тях... други не го обичат...
- Някои жени обичат да бъдат унижавани, или да унижават те партньорката си, да се подчиняват или да подчинят те другата.... други не го обичат и го избягват...
И така нататък...

Жени, които опитват за първи път BDSM, често са като дечица попаднали в магазин за лакомства. Не знаят кое първо да опитат. Някоя, която има фантазии за контрол, връзване, унижение, шамаросване, бой с камшик, тройка или групов секс.... и така нататък.... може наистина да се увлече невъобразимо, когато за първи път се впусне в тази тръпка... но за съжаление няма готови и точно обяснени "упражнения", няма ръководства - всичко зависи от нейното чувство, от опита, от информираността на жената, от желанието и за експерименти, от усета и за безопасност... Забавлявай се... експериментирай... откривателствай... но бъди внимателна!
Сериозни физически и психически травми могат да се получат, ако увлечението ви отведе прекалено далеч в областта на експериментирането, особено ако не сте опитни като двойка и подготвени за тези неща.

Ако всичко казано до тук ви е заинтересувало, и желаете да научите повечко за BDSM - натиснете отдолу и елате да ви разходя из нещата, които успях да науча за тази така специфична Любов. Не ми придиряйте особено, защото аз самата едва пристъпвам в този така необхватен Свят, и при това с доста голяма доза очудване. Сигурно допускам грешки (вярвам, че няма фатални такива), и за това ще се радвам, ако момичета с опит в BDSM ми изпращат мнения и съвети, техники и идеи, пояснения и споделен опит. Сигурна съм, че много момичета живеят с подобни фантазии, изразени и осъзнати в една или друга степен, които ще се радват да намерят все пак някаква информация по този въпрос. А дори и да не сте привлечени от мисълта и желанието за BDSM - защо пак да не погледнете какво пише - това ще е полезно да разбирате може би повече тези от нас, които са фенове на BDSM.
За моето отношение ще се опитам да не проличи. Само ще спомена, че то доста се лута и се хвърля от едната крайност в другата. Къде ще спре, ще запазя в тайна. Нали все с нещо трябва да изненадам партньорките си :-)



В повечето интимни връзки има доминираща партньорка, и подчинена партньорка. Ролите им обикновено са размити, неясни и непризнавани от партньорките, но все пак доминиране на едната има и то се изразява по много начини. Неизбежно във връзката се появяват тези роли, и често това е един подходящ и практичен начин за двойката да раздели и определи отговорностите в ежедневието си, както според индивидуалните предпочитания така и според способностите на всяка една от тях. Обикновено едната взима решенията и определя правилата, успява да ги наложи и да убеди другата, докато другата просто я следва. И това е при обикновените връзки.
Как стоят нещата при D/S връзките?

В доминиращо/подчинената връзка (D/S), тези роли са ясно определени и приети от двете партньорки. Те може да се ограничават само до сексуалните отношения, или във всички области на ежедневието и интимния живот... или където и да е по средата на тези две крайности. Много жени, които не биха се определили като последователки на BDSM културата, всъщност са експериментирали по един или друг начин в тази област, понякога дори и несъзнателно. Да си вържат ръцете, да си дърпат косите, да си мачкат по-грубо гърдите, или да бъдат ухапани дори, са неща правени от всяка лесбо двойка... или поне са имали такива фантазии. Често една жена може да мечтае да опита нещо подобно, но по много причини да не го споделя с партньорката си, да не изразява това свое желание или просто да се притеснява да не я помислят за "извратена", и това може да доведe до една явна непълноценност във връзката им, до неразбирателства, неудовлетвореност или нервност. В една здрава и истинска любовна връзка, сексуалните и еротични желания и фантазии на партньорките трябва да се дискутират, дори и партньорката да е много против тези фантазии. Най-малкото тя ще ги чуе и може би една част от нейното поведение ще се измести поне минимално в посоката желана от другата, дотолкова доколкото е допустимо за сексуалността й. Във всички случаи, споделяйки своите фантазии и желания - някакво движение в тази посока ще има, което си е нещо все пак.

По принцип в понятието BDSM може да се включи какво ли не... вариациите са наглед поне безкрайни. Също така няма и "правилни" и "грешни" начини за практикуване на BDSM... има само "опасни" и "безопасни".
- Някои жени обичат да пляскат шамарчета или да бъдат пляскани, да бъдат удряни с камшик или да удрят с камшик или с пръчка... а други не обичат това и го избягват....
- Някои жени обичат да връзват партньорките си, или да бъдат връзвани от тях, някои обичат да ползват белезници или вериги, да се измъчват или да бъдат измъчвани... а други не обичат това и го избягват...
- Някои жени обичат да взимат те абсолютно всяко решение, или пък другата да взима абсолютно всяко решение вместо тях... други не го обичат...
- Някои жени обичат да бъдат унижавани, или да унижават те партньорката си, да се подчиняват или да подчинят те другата.... други не го обичат и го избягват...
И така нататък...

Жени, които опитват за първи път BDSM, често са като дечица попаднали в магазин за лакомства. Не знаят кое първо да опитат. Някоя, която има фантазии за контрол, връзване, унижение, шамаросване, бой с камшик, тройка или групов секс.... и така нататък.... може наистина да се увлече невъобразимо, когато за първи път се впусне в тази тръпка... но за съжаление няма готови и точно обяснени "упражнения", няма ръководства - всичко зависи от нейното чувство, от опита, от информираността на жената, от желанието и за експерименти, от усета и за безопасност... Забавлявай се... експериментирай... откривателствай... но бъди внимателна!
Сериозни физически и психически травми могат да се получат, ако увлечението ви отведе прекалено далеч в областта на експериментирането, особено ако не сте опитни като двойка и подготвени за тези неща.
Източник-bezcenzura

25.07.2011 г.

Хламидиоза


Урогениталната хламидиоза е заболяване, което се предава по полов път. Тя е сред малкото полови инфекции, с които можем да се заразим и по битов път: чрез обща хавлия, ползване на тоалетната чиния и т.н.

Това заболяване протича практически без симптоми – рядко могат да възникнат слаби болки при уриниране или секрети от влагалището и пикочния канал с неприятна миризма.

Въпреки това последствията от хламидиозата могат да бъдат доста сериозни.
• При жените хламидиите предизвикват възпалителни процеси в маточните тръби (водещи до тяхното срастване и до безплодие) и в коремната кухина.
• При мъжете хламидиозата също може да предизвика безплодие. Друго възможно усложнение е възпалението на простата.

Хроничната хламидиоза влияе на имунната система – от една страна я отслабва, а от друга като че ли настройва срещу нея някои тъкани на организма. При това могат да се увредят вътрешните органи, ставите и очите.

Днес хламидиозата се среща по-често отколкото така познатата в миналото гонорея. Според статистиката от това заболяване страдат от 6 до 8% от възрастното население по Земята. В половината от случаите болестта се асоциира с други инфекции, предаващи се по полов път: трихомониаза, уреаплазмоза или бактериална вагиноза.

Какво представлява хламидиозата

Точните методи на диагностика днес дадоха възможност на учените да направят важно откритие: причина за безплодие при жените и за неспособността за износването на бременността в повечето случаи е именно хламидия (Chiamydia trachomatis).

Хламидиозата и по-точно урогениталната хламидиоза се отнася към венерическите болести. Това е инфекциозна заболяване, при което хламидиите увреждат половите органи и пикочните пътища.

Освен липсата на симптоми, сложността при диагностиката и лечението на хламидиите се състои и в това, че те са различни видове. Могат да се различават само от особен вид структури по повърхността на клетката, които им помагат да се прикрепят към човешките клетки...
... от определен тип. В зависимост от това те са обозначени с латинските букви A, B, Ba, D-K, I-3.
Хламидиите I-3 например предизвикват тропическата болест – венерическа лимфогранулома, докато най-добре изучените хламидии D-K поразяват половите органи. Има и хламидии, които предизвикват трахома – сериозно заболяване на очите.

Хламидиозата се предизвиква от хламидия трахоматис D-K. Тя може да живее и активно да се размножава както в човешкия организъм, така и извън него.

Хламидиозата е едно от малкото венерически заболявания, които могат да се предават по битов път: чрез ръкостискане, съвместно ползване на чаши, лъжици, хавлии и общо долно бельо. Но най-сигурният начин за заразяване е при секс (генитален, орален или анален) с носител на хладимиите. Бременните жени трябва да бъдат особено внимателни – от тях хламидиозата може много лесно да се предаде на бъдещото дете.

Как протича заболяването

През първите 2-3 седмици след заразяването не се наблюдават никакви признаци на болестта. Човек се чувства здрав и изпълнен със сили. През това време хламидиите са вграждат в клетките на новия стопанин и се размножават. След този период на затишие при болния се появяват първите признаци на хламидиозата, но често болестта протича безсимптомно.

• Симптоми при мъжете:
- Сутрин се появяват стъкловидни секрети от пикочния канал, първата капка урина е много мътна.
- При уриниране се усеща парене и сърбеж.
- При някои мъже се появяват кръвни секрети в края на уринирането или при еякулацията.
- Болните чувстват отпадналост, телесната температура може слабо да се повиши.

• Симптоми при жените:
- Появяват се слузести секрети от влагалището, които се отличават с неприятна миризма и жълтеникав цвят.
- При уриниране се усеща парене и сърбеж.
- Появява се обща отпадналост, рядко - повишаване на температурата.

Дори без лечение след 1-2 седмици всички изброени симптоми напълно изчезват. Но не и самата хламидиоза - тя става хронична.

Хламидиите...... влияят на имунната система: те способстват за нейното отслабване и настройват срещу нея някои от тъканите на организма.

Диагностика и лечение

Признаците на хламидиозата са много неясни и затова при наличието на всякакви подозрителни секрети незабавно се обръщайте за съвет към лекар. Жените трябва да посетят гинеколог, а мъжете – уролог. От полза и на двата пола е и консултацията с дерматолог и венеролог.

За да се постави точната диагноза трябва да се установи възбудителя на инфекцията – хламидията. Обичайните намазки и посевки не са достатъчни, трябва да се направят и по-сложни изследвания: пряка имунофлуоресценция (ПИФ) и ДНК-диагностика.

Избавянето от хламидиите е по-трудно отколкото от другите вредни бактерии. Тези микроорганизми умеят да се приспособяват към лекарствата и да се “крият” от тях.

Въпреки това хламидиозата трябва да се лекува – колкото по-бързо, толкова по-добре. Антибактериалната терапия се състои от имуномодулатори, поливитамини, нормализиране на начина на живот, отказ от полов живот по време на лечението.

То задължително трябва да се провежда от всички сексуални партньори. След неговото завършване задължително се правят и контролни изследвания. Ако хламидии не се открият, изследването се повтаря след 1 месец (при жените преди менструация). Едва след това може да се говори за ефективно проведено лечение.

• Хламидиоза и бременност

Ако жената не е бременна, наличието на хламидии в нейния организъм не се проявява силно. Тяхното любимо място на обитаване е шийката на матката (по-точно лигавицата на цервикалния канал). Именно там се разполагат колониите хламидии, но не за постоянно. С този факт са свързани честите случаи, когато гинекологът взима намазка от цервикалния канал и намира в нея хламидии, а след ден при повторно изследване такива не се откриват.

• Как се проявява хламидиозата

При изостряне на инфекциозния процес оплакванията на жените в зависимост от нивото на разпространение на хламидиите...
.. могат да бъдат различни.

При наличието на хламидии в шийката на матката могат да се забележат незначителни секрети от влагалището, съпроводени с умерени болки в долната част на корема – това е характерно при местно изостряне на процеса. Ако инфекцията е разположена по-високо (в матката или тръбите), оплакванията са по-силно изразени - например може да започне някакво възпаление.

Изострянето на инфекцията е особено опасно по време на бременност, тъй като то може да доведе до

• усложнения:

- аборт;
- преждевременно изтичане на околоплодните води и преждевременно раждане;
- висока вероятност от инфектиране на плода (конюнктивит, фарингит, отит и дори пневмония).

• Диагностика

За най-информативен метод се смята изследването на кръвта за антитела (имуноглобулини) към хламидиите. При откриване на малка концентрация на тези антитела, става дума за хронично разпространение на хламидиите. При висока концентрация вече е налице изостряне на хламидийната инфекция.

Диагнозата “хламидиоза” може да се постави с помощта на два принципиално различни методи на диагностика: намазка (микроскопия) и изследване на кръвта за антитела към хламидиите (биохимичен метод). Само при наличието на висока концентрация на антитела и специфични за тази инфекция оплаквания може да се започне подходящото лечение.

Цифрите трябва да бъдат кратни, т.е. повече или по-малко от 2 пъти от предходната (IgA 1:40 и IgG 1:80). Съмнителни и отрицателни са стойностите 1:5 и по-малко.
Повишените цифри IgG показват, че процесът има хронична форма. В този случай лечение се предписва само при определени оплаквания или ако пациентът никога преди това не се е лекувал от тази инфекция.
Високите цифри IgA се срещат при остър процес (първично заразяване) или изостряне на хроничния и свидетелстват за необходимостта от незабавно лечение.

• При положителни резултати

- 100% достоверни методи за диагностика не съществуват. Често се срещат “лъжливоположителни” резултати.... и тогава се правят повторни изследвания или се използват принципно различни методи – намазка или изследване на кръвта, основаващ се на генното инженерство, (изучаване на ДНК или нейните фрагменти, като достоверността на този метод е много висока).

Поставянето на точната диагноза зависи и от качеството на оборудването в конкретната лаборатория.

Колкото по-добри са защитните сили на организма, толкова по-малка е вероятността от заразяване с хламидиоза.

Оптимален вариант е едновременното изследване на цялото семейство (всички заинтересовани лица в това число и децата). В този случай може да се определи кой член от семейството на какъв стадий се намира и по така да се контролира ефективността на лечението.

В повечето случаи възбудителите на заболяванията уреаплазмоза и микоплазмоза не се проявяват по никакъв начин и едва при изостряне на процеса предизвикват усложнение на бременността и инфектиране на плода., които са сходни с действието на хламидиите.

Препоръчително е жените, които са имали в миналото си подобни проблеми да си направят кръвни изследвания и намазка за наличие на тези три възбудителя.

Изследванията показват, че приемането на хормонални противозачатъчни таблетки намалява риска от заразяване с хламидиоза. Това се обяснява с повишените защитни свойства на слузта в шийката (намалява се нейната проницаемост за бактериите).

• При наличие на хламидиоза по време на бременност

За лечението на бременната се използват антибиотици, безвредни за плода (тези, които не минават през плацентата). Антибиотикът действа предимно на организма на майката, но в периода на лечение той променя обмяната на веществата в организма, а това влияе и на обмяната на веществата при плода.
Антибиотиците следва да се предписват за кратък период от време, за да се постигнат минимално вредни последствия.
zdrave.bg